Граница
В този свят съм старица. С морен дух и перде на очите.
Бавно тътря се в стръмните пътища ден подир ден,
без да виждам калта и смъртта под краката, злините,
без да знам накъде да вървя. Бродник, в мрак заблуден.
А оттатък съм просто дете - любопитно и кротко
и на Бога за дрехата с крехка ръка се държа.
Още нищо не знам и се уча да сричам уроците
за искри, отразени и в невинни очи, и в дъжда.
Тук изнасям на гръб, по житейски баири, товарите
на изстрадани грешки, на заблуди и хорска мълва.
Там съм капчица чиста, коленичила тихо пред старите
правила на учители с твърда, крепяща ръка.
И когато стоя на невидимо тънката граница
между двете реалности - две опорни скали в моя ден,
се отгръщат пред мен пожълтели, забравени страници,
сякаш писани с дъх, в който няма и помен от тлен.
Там разбирам добре, че не е вечността ни разпятие,
ни играчка чуплива в пълен шкаф с непотребни неща.
Няма как да премина отвъд, само миг възприятие
получавам в различния свят. Кратък лъч светлина.
На предела стоя, благодарна за щедрите дарове -
плод на истинен дух, моят жребий избрал с вещина.
А граничната линия не е пазач, огледало е,
изковано от мъдрост божествена - дар за света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
