17.01.2008 г., 14:37 ч.

Грехът на... есента със... зимата 

  Поезия » Пейзажна
5.0 / 8
1250 0 14
ГРЕХЪТ НА... ЕСЕНТА СЪС... ЗИМАТА
Мутират... есенните... гени
от родствен грях... със... зимата.
Жалеят за... недъзите вродени
в природата - от страст... спомúната.
Жалеят за земята... вкочанена -
задъхана под... ледена замазка,
за... кóмата в тревата... състарена,
за слънцето, подало си... оставка.
Те страдат за горите... полуголи,
за ревматизма в сухите... дървета,
за счупени ребра... в сакати клони, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Рашева Всички права запазени

Предложения
  • Децата ни... децата заминават--- Билетите им – все еднопосочни... След тях остава... болката остава....
  • Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
  • Няма такава вълшебна боичка, толкова живо променливо морска – счупено връхче на молив от сричка; дет...

Още произведения »