ГРЕХЪТ НА... ЕСЕНТА СЪС... ЗИМАТА
Мутират... есенните... гени
от родствен грях... със... зимата.
Жалеят за... недъзите вродени
в природата - от страст... спомúната.
Жалеят за земята... вкочанена -
задъхана под... ледена замазка,
за... кóмата в тревата... състарена,
за слънцето, подало си... оставка.
Те страдат за горите... полуголи,
за ревматизма в сухите... дървета,
за счупени ребра... в сакати клони,
за лудостта на вятъра... свирепа.
Разкайват се за... бавната агония -
на покосените от... грип растения,
на клюмнали цветя... с пневмония,
на багри и ухания... в депресия.
Те плачат за... посърналите паркове,
с контузени алеи... в рентгенови снимки -
с ревю на насекоми... но от скалпове...
и... скелети на... бръмбари, калинки.
Тъжат за... астмата на... планините,
за смърчове... обезглавени... с некролози,
за... пукнатите вени... на реките,
за птиците... замлъкнали... с неврози.
Скърбят за облаците с... епилепсия -
разплакани в болезнени... кюртажи,
за зъзнещи врабчета... с анорексия -
застинали... в... гипсирани паважи.
Терзаят се за своето... прегрешение,
обсебени от чувство... за вина,
за грешките си... молят... изкупление,
и... молят се... да дойде... пролетта.
Маги
© Магдалена Рашева Всички права запазени