Няма връзки идеални,

но има грешки фатални.

Грешка първа не е голяма,

тя е просто малка измама

и не е толкова непростима,

защото ти си глупачка непоправима.

Грешка втора е направо ужасна,

но любовта ти се струва прекрасна,

така че ти напред продължаваш

и отново на Дон Жуан бързо прощаваш.

Грешка трета идва след втора

и ти я приветстваш със сълзи в отбора.

На него, естествено, му се разминава -

добрата душа все прощава, прощава...

Грешка номер четири, пет, петнайсет,

момиче, спри ти да грешиш, осъзнай се.

Престани да гледаш той как живее

и само така слънцето и за теб ще изгрее.

Сложи с ръка край на играта

и сама започни да си изграждаш съдбата.

Промени себе си, не бъди тъй уязвима,

покажи се твърда и непоклатима.

И макар да няма връзка идеална,

смятай още първата грешка фатална,

защото щом първа се появява,

то неизбежно и втората не закъснява.