Едно момиче знаеше какво е болка,
тя беше страдала и плакала.
Сълзи беше ронила и молитви бе изричала!
Всеки ден от живота и беше предсказан,
всеки миг от деня и беше безсмислен.
Движенията и бяха механични,
а усмивката и безлична !
Продължаваше тя да страда за греха си,
как позволи на страстта си,
да се влюби и да загуби себе си!
Беше грешка за нея , ала за сърцето беше радост...
За очите и тъга а за устните и жажда за още... ...