28.11.2010 г., 15:38

Грешна молитва

1.1K 0 0

Молитва от безброй нечисти истини

извива бистрен път от сенки жилави.

Олтар, по-стар от времето,

рубинения кехлибар от сълзи сбираше.

 

В храма вечен на греховното

мадона на епохата проплаква с глас.

Те, ведите, невести на всемирната,

се кланят на богинята ЛЮБОВ.

 

И аз - една от тях -

помолих се, но не на Тебе, Отче мил.

Че мойта плът греховна святостта не сеща.

А на онази, по-греховната от мене,

дето делника с лъчи оглежда.

 

С трънливия венец на дълг и межделения

окичи ме животът в гнет и впил

в неравноделен такт от мъки с малко бдения

с коварно изкупление греха по-мил.

 

В орисаното битие

единствен стожер на плещите крехки.

Света понесла, но сърцето рее.

Удобен мъченик и незаслужил

пустинни бури да изживее.

 

Затуй, любов и ти, "греховна" свобода,

с призив търси ви сърцето.

В здрача ми, в лъчиста светост,

излизам гола пред света.

 

Нарисувай с пръсти си изящни, музо,

платното на изплакана душа!

Свободна през небета и океани,

омиротворен духа от волността на птица.

 

В път несретен прошката намирам.

Самотница със свещ в ръка,

в уюта дивна буря приюти ме,

в търсене на Божите слова.

 

С палитрата на нова Ева

изваях път от тръни и цветя.

Притихнах в бурята с молитва

от себе си към вечността.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...