Грешна обич
Кажи! Защо така постъпваш с мен?
Душата ми въздигаш и снижаваш.
Сърцето ми за миг почти да спре...,
но ти от смърт внезапна го спасяваш.
И чувства крехки сякаш със камшик
все удряш с власт, очите ми забравяш.
А падна ли от болка с тъжен вик,
лекуваш ме, от рани ме избавяш.
И мисли в страх разхвърляш, счупил сам
на любовта ранената ни същност.
Уплаша ли се, с обич будиш плам,
сияе нежност страстна и могъща.
Кажи! Защо така постъпваш с мен?
Нима обичаш ме с омраза бяла?
Или си на заблуди слепи в плен -
без теб, че няма да съм вече цяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
