ЦвететоБ
141 резултата
Аз помня - с теб, Луна, душата ми проплака.
Избрала бе към Слънцето да тича.
Със златните си нишки звездопадът в мрака
ме учеше какво е да обичам.
Разбрах, че топлите очи са ми портали, ...
  90  10  15 
Бленувам те. Ранена съм от крясъци,
нестихнали в душата, прикована
на кръстове в часовници от пясъци.
Събирам се, от болка разпиляна.
В сърцето ми отседна тя. Сломена, ...
  141  19 
И сто звезди над мене да премигват,
в нощта за теб ще питам с тъжен глас.
Очите топъл блясък ще попиват
от пламъка небесен. Ала аз
в далечен силует ще те намирам - ...
  91  12 
Обич, как ухаеш на магнолии!
А в очите ми разплискваш нежност.
Вятърът флиртува със косите ми,
но го прави фино и небрежно.
Полъх ми дарява аромата ти ...
  201  21 
Плачеш ли с алени сълзи и ти като мене?
Пламък от свещ аз видях как скръбта приютява.
Може би чувствал си болка в сърцето ранено.
Мъдрият дъжд свойте капки в сълзите вселява.
Знам и какво е с душата да скачате в бездна. ...
  140  11  14 
На себе си или на друг си верен?
Живееш ли по свои правила?
С пътеки изгревни или вечерни
врати отваряш? Ти ли пожела
с надежда да събуждаш всяко утро? ...
  121  10  10 
Животът засвири на старо пиано
в минорна тоналност, а текстът в мажор.
Клавишите, в черно и бяло живяно,
са ноти за песен на дневния хор.
Вокалът бе даден на младо момиче ...
  161  11  16 
Усещам сълзите на вятъра
как капят в море-самота.
Докосвам душата на вярата.
Безпътна трепти любовта.
Жигосват очите ми черното, ...
  166  12  18 
Едно красиво куклено момиче
с коси на топли къдрави вълни,
с очи, които светят и обичат
ти казва с миден шепот остани.
Как страстно може то да те целува ...
  141  11  24 
Не вини любовта, че не срещна жена да целува
с много обич и плам избелялата твоя душа.
И нима е виновен грехът, че за среща принуден,
ти избра в пропастта да сте с гръмкото: “Аз не греша!”
Там където за други, копаеше гроб от години, ...
  127  10  18 
В бездна от съмнения пропадам.
Черен демон плъзва по овала.
Прилепни крила... кръжат... Аз страдам...
Сън ли е? Наяве превалява
мисъл и преследва ме нелепо. ...
  156  11  23 
Светът живее в блокове изстинали.
Душите ни - в затворените стаи.
Проплакват там любовите отминали.
Ключалката на самота ухае.
Стените вкаменени са и плачат. ...
  127  12  18 
Дали в света дойдох, за да живея
или пък този свят живее в мене?
И може ли тъгата да се смее
или смехът в тъгата ми немее?
Дали обичам страстно до полуда ...
  138  10  21 
Любовта им сърцата заши във едно
и конеца на възел завърза.
А с писеца на чувствата писа писмо
до тъгата, в кръвта им забързана.
Прати вятъра бурен, роден в пустота, ...
  119  10  16 
Душата ми – в пожар.
И къщата е в жар.
Градила съм я с тухли от лъжи.
Не е любовен плам.
Ще спре сърцето, знам. ...
  303  15  30 
Сърцето ми е корабче и плува.
С платна от любопитство е сега.
Морето с розов блясък го целува,
а мачтата статив е за дъга.
Зората щом с усмивка го погледне, ...
  112  10 
Нежност синя устни гали,
слънце лятно ги целува.
Вечност топла с жар воали
вее пламък. Тръпка лунна
гмурва се в очи безбрежни - ...
  125  16 
Чуваш ли звънят навън камбанки -
блеснали цветенца в любовта.
Грейнали усмивки с диаманти
слънчево се вричат в небеса.
С вяра там сред сините покои ...
  126  14 
По улици простенващи вървях
сред локвички от сълзи неразбрани.
И облаци ревниви аз следях,
попили болка тъжно разпиляна.
Но беше неочаквано за мен ...
  117  13 
Знаеш ли колко са жадни безцветните устни?
Призрачни сенки целуват потайно в нощта.
Шепнат истории влюбени колко са вкусни,
глътки любовни отпити със дъх на жена.
Днес ти налей ми да пия от твоята дивост. ...
  148  15 
Така боли ме! А лъчите влюбени
в небето веят букли светло сини.
Живот сред цветни ручеи изгубен,
душа, която зъзне сред пустиня.
А кой превърна пясък в сухи въглени ...
  229  12  24 
Кажи! Защо така постъпваш с мен?
Душата ми въздигаш и снижаваш.
Сърцето ми за миг почти да спре...,
но ти от смърт внезапна го спасяваш.
И чувства крехки сякаш със камшик ...
  147 
Пъстри пеперуди са мечтите
в утрин лекокрила за цветята.
Слънчеви букети от лъчите
изгревно блестят сред аромата.
Грейнала прегръдка на сърдечност ...
  130  12  14 
Единствен ден, а цяла вечност!
На лодка плават две мечти.
И устни, слели се с копнежност,
прераждат ни в звезди. А ти
в ръката ми постави гривна, ...
  147  19 
Звучи мелодия. Тъга въздиша.
И нощ е. Като в приказките звездна.
Танцува с боси стъпки по клавиши
немирен пламък. Свети лунен резен.
Пламти огнището. И с нежна тленност ...
  200  10  20 
Загледана в просторите на мъдрост побеляла,
съзрях вълните морски аз и свитъка свещен.
Търкулна се по пръстите ми пясъчно огряла
къдрицата на светъл лъч над сивкавия ден.
Където във очите му тъмнееше съдбовно ...
  194  10  21 
Вали дъждът и в мен, за да измие
той улиците прашни на душата.
Навява спомен вятърът, но крие
сред пръските лика на самотата.
Вървя прогизнала и са обрулени ...
  188  17 
Понякога, когато вихри гоня -
предвестници на бурята във мен -
опитвам се да обуздая коня
на вятър ледено студен.
Понякога, когато ги достигна... ...
  123  16 
Сърце назаем взех да те обичам,
защото моето по друг изтля.
То като свещ гореше от обичане,
но в пламъка последен изгоря.
И не, не искам свещи да ти паля, ...
  156  17 
Прекършиха се плахите лъчи,
потърсили подслона на душата ми.
Прекършен, днес объркано мълчи
мигът поискал сбъдване в
сърцата ни. ...
  170  18 
Как да ти прошепна, но без думи...
Уморих се да съм розов цвят.
Не под звезден дъжд, под зли куршуми
капя в бездната на този свят,
обладал ме с клетвите си страстни. ...
  167  25 
Замислих се...
Как охлювът се сгушва във черупка?!
Внезапно осъзнах - това съм аз.
Защо?! Уплашена ли свивам се във таз къщурка?!
Нима от страх, от болка ли, не знам... ...
  151  12 
Далекогледи вдигнаха зеници,
пленени от вълшебна резеда.
Небето бе по-светло от сълзица,
когато грейна слънчева звезда.
А на земята мрачно-нереално, ...
  116 
Бягам, бягам с всички сили.
Страх ме е от суетата.
Тя превзела е сърцата.
Устни жадни грях са пили.
Търся, търся пристан нов. ...
  150  17 
Аз още чувам онзи вятър ...
Промъкващ се със стъпки леки
през процепи на страхове - покълнал,
в раните на дните опустели.
И плъзват стъпките в тъмницата ...
  172  20 
По друмите на търсеното благо,
вървях сама в пустиня от мечти.
”Човешкото” със острите си шпаги
порязваше копнежите. А ти
отнемаше последната любов и ...
  131  14 
Лавина от терзания изригва...
И тихо е, и пусто е, и мрачно е.
Вулкан, откъснат от света, но жив,
изплаква тъмните си очертания.
Дали ще се намери длан, която ...
  137  10 
Спомени, в градина нацъфтели,
минало разлистват с аромат.
Устни свежи с ягодови трели
през сълзи черешови болят.
С вкус на праскови - любов красива. ...
  132  12 
Животът ми е синьо и зелено.
Небесна кръв крилата ми разтваря.
Летя, с вълните морски, несломена,
с душа на цвете - кацнало в безкрая.
Звезда от плът съм и блестя в тревата, ...
  161  17 
Зад стъклото огледални истини
пазят съвестта.
И прозират в сънища измислени
чар и доброта.
Огледален образ. Зад стъклото - ...
  147  17 
Предложения
: ??:??