Грешна песен
На Луната ù писна вече от мен,
Звездите излязоха в отпуска.
Слънцето тросна се: “Вече без ден!”,
а Цветята засъбираха подписка!
Изведнъж всички се скриха,
останахме само ние - хората.
Листата изпадаха и пошло разкриха
на природните сили умората.
Разлистиха още човешките драми,
завист, бездушност, вина.
Посипана грозна реалност - измама,
и чер силует със рога.
А Господ отгоре закри си лицето
от толкова болка и грях.
Още дълбоко се свива сърцето,
че грешната песен аз пях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Естрея Ангел Всички права запазени
Аз се уча от такива творби! 