Aug 27, 2013, 10:48 PM

Грешна песен

  Poetry
2.3K 0 28

На Луната ù писна вече от мен,

Звездите излязоха в отпуска.

Слънцето тросна се: “Вече без ден!”,

а Цветята засъбираха подписка!

 

Изведнъж всички се скриха,

останахме само ние - хората.

Листата изпадаха и пошло разкриха

на природните сили умората.

 

Разлистиха още човешките драми,

завист, бездушност, вина.

Посипана грозна реалност - измама,

и чер силует със рога.

 

А Господ отгоре закри си лицето

от толкова болка и грях.

Още дълбоко се свива сърцето,

че грешната песен аз пях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Естрея Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много реалистична поетична картина за съжаление! Ще си платим за всичко лошо, което извършваме с природата и помежду си... Поздравления, Естрея!
  • Поздравления за стиха,Естрея!Нещата от живота...верен стих!
  • Страхотно е
  • Прекрасно!Поздравления!
  • Хайде сега,какво значи браво за "стихЧЕТО"? Че то да не е някакво на детска тематика?Напротив- толкова е дълбоко, пронизващо, каращо те да се замисляш за много неща.Интересен стил си подхванала, харесва ми.Даже повече от просто харесва ми Аз се уча от такива творби!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...