Aug 27, 2013, 10:48 PM

Грешна песен

  Poetry
2.3K 0 28

На Луната ù писна вече от мен,

Звездите излязоха в отпуска.

Слънцето тросна се: “Вече без ден!”,

а Цветята засъбираха подписка!

 

Изведнъж всички се скриха,

останахме само ние - хората.

Листата изпадаха и пошло разкриха

на природните сили умората.

 

Разлистиха още човешките драми,

завист, бездушност, вина.

Посипана грозна реалност - измама,

и чер силует със рога.

 

А Господ отгоре закри си лицето

от толкова болка и грях.

Още дълбоко се свива сърцето,

че грешната песен аз пях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Естрея Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много реалистична поетична картина за съжаление! Ще си платим за всичко лошо, което извършваме с природата и помежду си... Поздравления, Естрея!
  • Поздравления за стиха,Естрея!Нещата от живота...верен стих!
  • Страхотно е
  • Прекрасно!Поздравления!
  • Хайде сега,какво значи браво за "стихЧЕТО"? Че то да не е някакво на детска тематика?Напротив- толкова е дълбоко, пронизващо, каращо те да се замисляш за много неща.Интересен стил си подхванала, харесва ми.Даже повече от просто харесва ми Аз се уча от такива творби!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...