Не сме родени да сме цяло,
не се пресичат вече наш'те пътища.
Губим и време, и сили напразно,
отдавна знаем, че не сме си бъдеще.
Събираме отломките по навик,
макар, че края ни се вижда
и отново рухват нашите основи,
защото безброй парчета ни липсват.
Мамим себе си, че се обичаме
и с лъжите си потъваме дълбоко.
Дори един към друг да тичаме,
отново ще сме в грешната посока.