21.02.2022 г., 13:53  

Грешна посока

652 0 5

Не сме родени да сме цяло,
не се пресичат вече наш'те пътища.
Губим и време, и сили напразно,
отдавна знаем, че не сме си бъдеще.

Събираме отломките по навик,
макар, че края ни се вижда
и отново рухват нашите основи,
защото безброй парчета ни липсват.

Мамим себе си, че се обичаме
и с лъжите си потъваме дълбоко.
Дори един към друг да тичаме,
отново ще сме в грешната посока.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...