Не сме родени да сме цяло,
не се пресичат вече наш'те пътища.
Губим и време, и сили напразно,
отдавна знаем, че не сме си бъдеще.
Събираме отломките по навик,
макар, че края ни се вижда
и отново рухват нашите основи,
защото безброй парчета ни липсват.
Мамим себе си, че се обичаме
и с лъжите си потъваме дълбоко.
Дори един към друг да тичаме,
отново ще сме в грешната посока.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
