Май си избрах грешната звезда -
такава, дето свети с ярка светлина,
но не топли - не и мен.
Заслепи ме светлината
и като безумна протегнах ръце
да се стопля... но не би...
На нея ù трябват спътници,
не други звезди до нея...
Спътници, които я обикалят
и се опиват от светлината ù...
Но аз... спътник - няма да бъда 
и в безумие около нея да се въртя -
и без мен си има достатъчно...
На мен ми е нужна звезда,
с която щастлива да летя,
да танцувам с нея
в небесен танц... да ме грее,
да ме обгръща с топлина,
да ми влива живителни сокове,
да пие от дъха ми, да ми дава Любов...
Такава звезда искам,
не мога да съм спътник -
един от всичките...
Дълго време ми отне да проумея
тази разкъсваща сърцето истина...
и ме боли... от нея...