15.07.2005 г., 22:21 ч.

Грешница 

  Поезия
806 0 3

Ти потропа
на моята врата.
Аз отворих.
Аз отворих
своето сърце
и приютих те.
Не беше скитник,
нито пък самотен,
просто ме поиска,
като разглезено дете.

Грешница ли съм?
Душата ми ранена.
Виновна съм, защото
те обичам.
Виновна съм, защото
ти си нейн съпруг,
а аз съм
твойто безразличие.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на Дими с благодарност за хубавите думи. Прегръдки!
  • Няма игра на думи, просто и искрено и много дълбоко си се разкрила с цялата си болка! Браво, Фабиана! Душата ти свети докато боли!
  • Благадаря ти, Анета, радвам се че си го прочела и ти е харесало!
Предложения
: ??:??