Ти потропа
на моята врата.
Аз отворих.
Аз отворих
своето сърце
и приютих те.
Не беше скитник,
нито пък самотен,
просто ме поиска,
като разглезено дете.
Грешница ли съм?
Душата ми ранена.
Виновна съм, защото
те обичам.
Виновна съм, защото
ти си нейн съпруг,
а аз съм
твойто безразличие.
© Галя Николова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
