12.05.2005 г., 10:48

Грешници

1.1K 0 1
Грешници сме всички в този свят,
в това число, естествено, и аз.
Но с какво сме, Боже, ний виновни,
че дал си ни души така греховни.

Да беше ни направил по-добри,
щяха да ни очакват само скучни дни.
Нямаше да познаваме какво е страст
и нямаше да държим всичко в своя власт.

Добри дела за други щяхме да вършим,
но пак сами живота си щяхме да свършим.
Затова в коледната нощ прости ни всеки грях
и всеки проявен бездушен човешки страх.

Грешки правих много през изминалата година,
но и възмездието нито веднъж не ме отмина.
Наказваше ти всяка проявена слабост,
всяка извършена необмислена пакост.

Всичко направила съм с мисъл добра,
макар че често изкарваха ме и от Дявола по-зла.
Но и грешки чужди опрощавах
и на незаслужаващи я обичта си отдавах.

Но знам, че догодина същите грешки ще правя,
без дори за миг за последиците да се замисля.
И отново идната Коледа за прошка ще моля,
но явно такава е била, Боже, твоята воля.

18 декември 2003 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...