Грешници сме всички в този свят,
в това число, естествено, и аз.
Но с какво сме, Боже, ний виновни,
че дал си ни души така греховни.

Да беше ни направил по-добри,
щяха да ни очакват само скучни дни.
Нямаше да познаваме какво е страст
и нямаше да държим всичко в своя власт.

Добри дела за други щяхме да вършим,
но пак сами живота си щяхме да свършим.
Затова в коледната нощ прости ни всеки грях
и всеки проявен бездушен човешки страх.

Грешки правих много през изминалата година,
но и възмездието нито веднъж не ме отмина.
Наказваше ти всяка проявена слабост,
всяка извършена необмислена пакост.

Всичко направила съм с мисъл добра,
макар че често изкарваха ме и от Дявола по-зла.
Но и грешки чужди опрощавах
и на незаслужаващи я обичта си отдавах.

Но знам, че догодина същите грешки ще правя,
без дори за миг за последиците да се замисля.
И отново идната Коледа за прошка ще моля,
но явно такава е била, Боже, твоята воля.

18 декември 2003 г.