12 may 2005, 10:48

Грешници

  Poesía
1.1K 0 1
Грешници сме всички в този свят,
в това число, естествено, и аз.
Но с какво сме, Боже, ний виновни,
че дал си ни души така греховни.

Да беше ни направил по-добри,
щяха да ни очакват само скучни дни.
Нямаше да познаваме какво е страст
и нямаше да държим всичко в своя власт.

Добри дела за други щяхме да вършим,
но пак сами живота си щяхме да свършим.
Затова в коледната нощ прости ни всеки грях
и всеки проявен бездушен човешки страх.

Грешки правих много през изминалата година,
но и възмездието нито веднъж не ме отмина.
Наказваше ти всяка проявена слабост,
всяка извършена необмислена пакост.

Всичко направила съм с мисъл добра,
макар че често изкарваха ме и от Дявола по-зла.
Но и грешки чужди опрощавах
и на незаслужаващи я обичта си отдавах.

Но знам, че догодина същите грешки ще правя,
без дори за миг за последиците да се замисля.
И отново идната Коледа за прошка ще моля,
но явно такава е била, Боже, твоята воля.

18 декември 2003 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...