Ах, греховници безсрамни!
Ах, вие, долни същества...
Души болни,
затворени във грешна плът,
не един, двама –
цели общества!
Бездарни сте и се гордеете,
безцелни вървите напред.
Живота-дар пилеете!
О, народе проклет!
Да можех с двете си ръце
чистилище за вас да построя.
Желая аз от все сърце
гнусните ви грехове да изгоря.
Но не мога.
Дори да се моля на Бога!
И все пак желая -
да има поне един разкаян.
При мен чистилище няма,
при мен спасение няма за вас!
Ще гниете в бездънна яма,
безкрайно дълбока ще е тя.
Ще сте подложени на болка голяма!
Ще търсите с очи света!
Но ще сте прогонени от белия свят,
в мрак ще гниете, ви обещавам,
не ще видите отново цвят,
честната си дума ви давам!
© Катерина Костадинова Всички права запазени