23.09.2011 г., 0:09

Грешници, за вас чистилище нямам

780 0 4

Ах, греховници безсрамни!
Ах, вие, долни същества...

Души болни,
затворени във грешна плът,
не един, двама –

цели общества!


Бездарни сте и се гордеете,
безцелни вървите напред.
Живота-дар пилеете!

О, народе проклет!


Да можех с двете си ръце
чистилище за вас да построя.
Желая аз от все сърце
гнусните ви грехове да изгоря.


Но не мога.

Дори да се моля на Бога!
И все пак желая -
да има поне един разкаян.


При мен чистилище няма,
при мен спасение няма за вас!
Ще гниете в бездънна яма,

безкрайно дълбока ще е тя.

Ще сте подложени на болка голяма!

Ще търсите с очи света!


Но ще сте прогонени от белия свят,
в мрак ще гниете, ви обещавам,
не ще видите отново цвят,
честната си дума ви давам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ивайло, благодаря ти за съвета, но въпреки крехката ми възраст, моят поглед има много по - широк обхват от повечето ми връстници. Може би защото съм преживяла малко повече от тях... По повод детското в мен - скоро ще публикувам едно стихотворение
  • Запази детското и не се вживявай в ролята на съдник. Приеми света, какъвто е, а ако може...изплитай люлка от възторзите и копнежите си - на 16 години си...
  • Права си, но тези хора често въвличат и добри наши близки в своите гнусни, лъжливи мрежи . Ако не за друго, то поне за близките ми си струва.
  • Не можем да носим отговорност за действията на другите. Всеки сам си носи кръста, както се казва.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...