Sep 23, 2011, 12:09 AM

Грешници, за вас чистилище нямам

  Poetry
782 0 4

Ах, греховници безсрамни!
Ах, вие, долни същества...

Души болни,
затворени във грешна плът,
не един, двама –

цели общества!


Бездарни сте и се гордеете,
безцелни вървите напред.
Живота-дар пилеете!

О, народе проклет!


Да можех с двете си ръце
чистилище за вас да построя.
Желая аз от все сърце
гнусните ви грехове да изгоря.


Но не мога.

Дори да се моля на Бога!
И все пак желая -
да има поне един разкаян.


При мен чистилище няма,
при мен спасение няма за вас!
Ще гниете в бездънна яма,

безкрайно дълбока ще е тя.

Ще сте подложени на болка голяма!

Ще търсите с очи света!


Но ще сте прогонени от белия свят,
в мрак ще гниете, ви обещавам,
не ще видите отново цвят,
честната си дума ви давам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ивайло, благодаря ти за съвета, но въпреки крехката ми възраст, моят поглед има много по - широк обхват от повечето ми връстници. Може би защото съм преживяла малко повече от тях... По повод детското в мен - скоро ще публикувам едно стихотворение
  • Запази детското и не се вживявай в ролята на съдник. Приеми света, какъвто е, а ако може...изплитай люлка от възторзите и копнежите си - на 16 години си...
  • Права си, но тези хора често въвличат и добри наши близки в своите гнусни, лъжливи мрежи . Ако не за друго, то поне за близките ми си струва.
  • Не можем да носим отговорност за действията на другите. Всеки сам си носи кръста, както се казва.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...