21.01.2012 г., 16:18 ч.

Грешник 

  Поезия » Друга
1094 0 3

Грешник

 

Чуваш ли отчаяния вик,

самотата ми в него чуваш ли?

Грешен... ГРЕШЕН се родих,

за прошка ли да моля, за любов ли?

 

Нямам глас да изрека молитва.

Черен съм и нямам право.

Ала в мълчанието си помощ искам

да изчистя калното си тяло.

 

И душата ми? Какво да правя с нея?

Топи се бавно по грешните копнежи,

а иска, Боже, иска да живее...

... тръгнала е бяла, но по тъмните пътеки.

 

По тез пътеки рози хиляди открих,

ароматът им ме кара да настръхвам,

но те са от онези с острите бодли! -

аз ги милвам, те пък ме отблъскват.

 

И бели гълъби видях,

бели като моите копнежи.

Ала видях сълзи в очите да блестят...

грешни бяха в своите летежи!

 

...

 

Чуваш ли безмълвния ми вик,

молбата ми в него чуваш ли?

Грешен... ГРЕШЕН се родих,

но искам чист да продължа по пътя си!




© Красимир Иванов. Всички права запазени!

 

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??