Грешник
Грешник
Чуваш ли отчаяния вик,
самотата ми в него чуваш ли?
Грешен... ГРЕШЕН се родих,
за прошка ли да моля, за любов ли?
Нямам глас да изрека молитва.
Черен съм и нямам право.
Ала в мълчанието си помощ искам
да изчистя калното си тяло.
И душата ми? Какво да правя с нея?
Топи се бавно по грешните копнежи,
а иска, Боже, иска да живее...
... тръгнала е бяла, но по тъмните пътеки.
По тез пътеки рози хиляди открих,
ароматът им ме кара да настръхвам,
но те са от онези с острите бодли! -
аз ги милвам, те пък ме отблъскват.
И бели гълъби видях,
бели като моите копнежи.
Ала видях сълзи в очите да блестят...
грешни бяха в своите летежи!
...
Чуваш ли безмълвния ми вик,
молбата ми в него чуваш ли?
Грешен... ГРЕШЕН се родих,
но искам чист да продължа по пътя си!
© Красимир Иванов. Всички права запазени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Иванов Всички права запазени
