Грешно е
487
0
0
Есента дойде някак неусетно,
носейки със себе си дъжда,
с тихи стъпки последва я и ненадейно
плаха , сляпа Любовта…
Очи бленуващи две други…
Усмивка блага, озаряваща деня…
Сърце в огън, превръщащ се в жарава…
Обич без много и излишни думи, окрилена с любовта…
Тихичко влюбена, малко загубена, гледам те като малко дете…
Тихо те мисля, тайно желая…
И знам, грешно е….
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Inna Dancheva Всички права запазени
