Гризльо
Кучето ми Зъбчо,
ух, гладник голям е!
Де що види, дъвче,
все едно салам е.
Вчера ми изгриза
чехличката лява,
на горката риза
днеска пък ръкава.
Бре, че гладно куче!
Вече се не трае.
Де каквото случи,
гризка и нехае.
Масата и столът
станаха „сакати”,
а диванът в хола
„куца” и се клати.
Толкова е малко,
пък беля опасна...
Трява си закалка,
зъбки като раснат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борко Бърборко Всички права запазени
