2 янв. 2011 г., 16:38

Гризльо

1K 0 19

 

 

Кучето ми Зъбчо,

ух, гладник голям е!

Де що види, дъвче,

все едно салам е.

 

Вчера ми изгриза

чехличката лява,

на горката риза

днеска пък ръкава.

 

Бре, че гладно куче!

Вече се не трае.

Де каквото случи,

гризка и нехае.

 

Масата и столът

станаха „сакати”,

а диванът в хола

„куца” и се клати.

 

Толкова е малко,

пък беля опасна...

Трява си закалка,

зъбки като раснат.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...