2 янв. 2011 г., 16:38

Гризльо

1K 0 19

 

 

Кучето ми Зъбчо,

ух, гладник голям е!

Де що види, дъвче,

все едно салам е.

 

Вчера ми изгриза

чехличката лява,

на горката риза

днеска пък ръкава.

 

Бре, че гладно куче!

Вече се не трае.

Де каквото случи,

гризка и нехае.

 

Масата и столът

станаха „сакати”,

а диванът в хола

„куца” и се клати.

 

Толкова е малко,

пък беля опасна...

Трява си закалка,

зъбки като раснат.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...