ГРОБИЩНА АЛЕЯ
ГРОБИЩНА АЛЕЯ
По този път
се минава пеша.
Единствено тебе
те носят.
Облечен си хубаво
и с хрупкавия сняг
сте в центъра на въпроса.
Край алеята – плочи
и кипариси. Хората зъзнат.
А душите им едва мърдат
и потропват с крак.
В края на пътя те чакат.
Чувал си какво ли не.
Отзад стенат
и топят снега...
Но ти подават ръка от кости.
По-уморен от дете,
стъпваш на витата стълба...
Само един ще те разбере –
на когото плащат с вино
после.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Симеонов Всички права запазени
