ГРОБИЩНА АЛЕЯ
По този път
се минава пеша.
Единствено тебе
те носят.
Облечен си хубаво
и с хрупкавия сняг
сте в центъра на въпроса.
Край алеята – плочи
и кипариси. Хората зъзнат.
А душите им едва мърдат
и потропват с крак.
В края на пътя те чакат.
Чувал си какво ли не.
Отзад стенат
и топят снега...
Но ти подават ръка от кости.
По-уморен от дете,
стъпваш на витата стълба...
Само един ще те разбере –
на когото плащат с вино
после.
© Красимир Симеонов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
