4.01.2007 г., 22:02

Грях

971 0 6
Реших да съгреша.
Да поразровя с устни
     заспалата жарава,
да подсладя деня безвкусен
    с любов невинна и корава.
Да смачкам чувства бутафорни
и сенките на миналото
      да изтрия,
да бъда стрък
     без цвят и корен,
да бъда жажда и магия.
Да бъда гръм
      след буря прашна
и тишината да разчупя,
невъзмутима и опасна
вината с болка да изкупя.
Реших да съгреша.
Да дишам и да страдам.
Да се превърна в пепел.
Да съм безумно млада.
Да предизвикам клюки,
     насмешки и тревога.
Ще имам сили да сгреша.
Да си простя -
          не мога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...