21.08.2009 г., 21:04

Грях ли е?

1.6K 0 2

Грях ли е да си лягам с мисълта, че те желая,
грях ли е, че за нeспирно докосване мечтая?
Непрестанно пия, но не утолявам жаждата,
колко още да чакам до насладата?

Грях ли е в моите мисли постоянно да минаваш,
грях ли е да грешиш, без да съжаляваш?
Чувство, стой при мене, не ме напускай...
всеки мой поглед, намек и желание не пропускай...

Грях ли е да искам пръсти, минаващи през моето тяло,
грях ли е, че искам страстно обладаване изцяло?
Нека бъде тъмно, завладяващо и нетипично,
да го направим съвършено и толкова еротично...

Грях ли е да чакам момента, в който ще сме насаме,
грях ли е, че мойта уста иска всички тайни да ти издаде?
Не спирай да ме караш да треперя от желание да те имам,
бъди мил, също така и груб, без решения да взимам...

Грях ли е, че не мога инстинкта си животински да сдържа
грях ли е, че своите фантазии искам да продължа?
Без приказки, нека телата ни действат и говорят
с мисълта, че всички усещания пак ще се повторят!

Грях ли е, че в леглото си те искам сега и на момента,
грях ли е, че съм готова да се отдам на сто процента?
За моите грешни мисли в ада ще изгоря,
но заедно с греха и грешника ще се стопя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...