Замислен съм и ме боли
че времето в дъга захожда.
Навън е хладно и вали,
и гръм сърцето ми пробожда.
Сърцето ми на две дели:
едната половинка – в мене,
а другата – за теб! Нали
любовен пръстен ще надене?
И двамата с едно сърце
ще си живееме задружно.
Прегърнати с по две ръце
и друго май не ни е нужно.
Но вън гърми! И вън вали!
А ти не си сега до мене.
От този гръм и дъжд дали
любовта ни се променя?
© Никола Апостолов Всички права запазени
Радвам се, че ме подкрепяш! Поздрави!