26.02.2012 г., 18:31  

Хай-ху 3

798 0 1

                         1

Златни кюлчета в хазна –  

суетно лъскави и драгоценни.

В дрипливи буци кал

разпръснах семена,

обикновени –  

и тръгна злато...

 

                        2

Планинска хижа.

Старец белобрад,

пред нея огън е наклал.

Любува му се вечерта.

Живот достоен е живял –

възпяха го щурците...

 

                        3

Сърдито слънце.

Да гониш невъзможно, лудост е –

разбра Икар с омекнали криле.


Не е възможно неспособния да спре –

помисли си земята, прекършвайки го...

 

                        4

Детска площадка.

От смях глъчката в плач преминава –

кутрета, скимтящи след груба игра.


Злобата и завистта,

отхапват от плътта

на живота –

все дребни неща...

 

                        5 

Вечността стои.

Гледа на началото и края, отсъждайки:

- Вкопчения в секундата човек, между тях,

дори не е и прах.

И изключи прахосмукачката -

на времето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...