1
Златни кюлчета в хазна –
суетно лъскави и драгоценни.
В дрипливи буци кал
разпръснах семена,
обикновени –
и тръгна злато...
2
Планинска хижа.
Старец белобрад,
пред нея огън е наклал.
Любува му се вечерта.
Живот достоен е живял –
възпяха го щурците...
3
Сърдито слънце.
Да гониш невъзможно, лудост е –
разбра Икар с омекнали криле.
Не е възможно неспособния да спре –
помисли си земята, прекършвайки го...
4
Детска площадка.
От смях глъчката в плач преминава –
кутрета, скимтящи след груба игра.
Злобата и завистта,
отхапват от плътта
на живота –
все дребни неща...
5
Вечността стои.
Гледа на началото и края, отсъждайки:
- Вкопчения в секундата човек, между тях,
дори не е и прах.
И изключи прахосмукачката -
на времето...
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени