Хайде, сега... На три...
Вдигни глава, аз искам да ти видя
усмивката, очите, радостта...
И всичко, може би, ще си отиде
след миг по своите места.
Светът от гордост ще се поизпъчи,
че още го настъпваш с крак.
Вдигни глава, че се измъчих
от твоя непрекъснат сняг.
Валиш, небето ти от рев се къса.
О, сухо място няма покрай мен!
Вдигни очи, наместо да ги въсиш,
че целият живот е провален.
Но как да ти го кажа другояче,
светът от обич и от смях е оцелял.
Изтрий очи и спри да плачеш,
че времето за тях си изтървал.
Подай ми знак, когато в тебе трепне -
във пулс, в зеница или в кръв.
Вдигни главата си, най-сетне!!!
Ще я завържа за небето с връв!
Юлия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
