Халката
Халката
До вчера беше всичко тъй различно,
до вчера мислех аз, че съм една,
но днес на прах се срина всичко,
когато от джоба ти падна халка.
Не ми казвай, че ще обясниш,
за тези неща обяснение няма!
Колко болка съм причинила, кажи?!
... заради теб и твоята измама...
Сега не ми казвай, че ме обичаш,
как изобщо имаш очи за това,
обичам те още, но всичко
приключва тук, днес и сега.
Заради теб живота си опропастих,
а явно и на още трима души,
тези рани лекуват ли се, кажи?!
Не ме лъжи отново, а ме слушай:
За последно виждаш ме сега,
нашата история дълбоко зарови...
Купи букет на своята жена
и поне мислено ù се извини...
Сега на най-дебелия си пръст халката вкарай
и повече глупости да правиш - недей!
Да си мислил като си се вричал пред олтара
и пред Господ с отговорност си се клел!
30.07.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени