Сънувах сън - ръка във бяла ръкавица садеше рози във душата ми и шепнеше: "Поливай ги със обич, на плевелите злоба не ги оставяй." Аз стиснах шепа обич във ръката си - дете бях, не знаех как се прави.
Но после почнах смело да греба - изгребвах обичта до дъно от сърцето, а тя цъфтеше пак. Поливах всички рози в своята душа, но обичта преля и ме загърна във топъл мрак.
Аз ослепях... аз виждах странни хора - неестествено прекрасни и добри. Очите ми халюцинираха. Виждах свят, изчистен от пари, от кал, полазила в сърцата, убила розите, посадени от Невидимата.
Халюцинирах и... подавах си ръцете на всеки срещнат - и се чувствах като роза, цъфтях, защото обичта преляла ме давеше във хубави видения. Не виждах устни, изкривени от страдания и как се радвах, че са... невидени.
Не виждах просяците, лазещи по камъните, мизерните стотинки, пуснати до осакатените крака. А там, на пътя, имаше кутре изкормено, но аз видях го живо, недокоснато - то близна предано моята ръка.
Не виждах нищо - само моите фантазии, и толкова красиво беше, че поливах с обич всеки непознат. Дали ръката в бяла ръкавица знаеше какво великолепие ще стори малко обич с този свят?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
здрасти, Ади!