12.10.2013 г., 14:06

Хамелеон

967 0 1

Безброй настроения сменям за ден,

показвам на хората различни лица,
но отвътре една душа само държа,
омръзна ми вече да се преструвам така.

Ту искам всички погледи да са в мен,
да си мислят че съм красива, велика,

ту искам да съм с мантия невидима –

никой да не се интересува и да пита

неща, за които дори себе си лъжа.
Не искам да отговарям на лични въпроси,

не искам все някой внимание да ми проси,

а само един, който любов да ми носи.

Сутрин ставам и гримирам се леко,
а отгоре нахлузвам широка усмивка.
Тежко е да носиш този товар без почивка
и самотна да слизаш на последната спирка.


Макар събудила се от години сън,

аз чувствам яма вътре да ми зее.
Болката не ще ли вече избледнее?
Умът за радости и новости копнее. 

 

Като феникс от собствената си пепел
горда и силна отново аз ще се възродя,

над полето на щастието ще полетя
и сред всичко черно отново ще заблестя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Муза Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силна, истинна изповед! Докосна ме! Поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...