Oct 12, 2013, 2:06 PM

Хамелеон

  Poetry
970 0 1

Безброй настроения сменям за ден,

показвам на хората различни лица,
но отвътре една душа само държа,
омръзна ми вече да се преструвам така.

Ту искам всички погледи да са в мен,
да си мислят че съм красива, велика,

ту искам да съм с мантия невидима –

никой да не се интересува и да пита

неща, за които дори себе си лъжа.
Не искам да отговарям на лични въпроси,

не искам все някой внимание да ми проси,

а само един, който любов да ми носи.

Сутрин ставам и гримирам се леко,
а отгоре нахлузвам широка усмивка.
Тежко е да носиш този товар без почивка
и самотна да слизаш на последната спирка.


Макар събудила се от години сън,

аз чувствам яма вътре да ми зее.
Болката не ще ли вече избледнее?
Умът за радости и новости копнее. 

 

Като феникс от собствената си пепел
горда и силна отново аз ще се възродя,

над полето на щастието ще полетя
и сред всичко черно отново ще заблестя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Муза All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силна, истинна изповед! Докосна ме! Поздрави!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...