10.05.2017 г., 13:43 ч.  

Миг 

  Поезия » Любовна, Оди и поеми
834 2 0

Нощите се сливат,

с кръв луна обливат.

Ложе бяло.

беше опустяло.

В гръб те стояха

душите им кървяха.

Цигара пали той,

сълзите порой.

Мрак и тишина

пронизват нощта,

към нея се обръща.

Не тя не го прегръща.

Скръб, сърца обвива

двамина ги убива.

Разстояние и тишина

погубва любовта.

И близо са сега,

но от далеч в обичта.

© Spas luchev Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??