Нощите се сливат,
с кръв луна обливат.
Ложе бяло.
беше опустяло.
В гръб те стояха
душите им кървяха.
Цигара пали той,
сълзите порой.
Мрак и тишина
пронизват нощта,
към нея се обръща.
Не тя не го прегръща.
Скръб, сърца обвива
двамина ги убива.
Разстояние и тишина
погубва любовта.
И близо са сега,
но от далеч в обичта.
© Spas luchev All rights reserved.