Нощите се сливат,
с кръв луна обливат.
Ложе бяло.
беше опустяло.
В гръб те стояха
душите им кървяха.
Цигара пали той,
сълзите порой.
Мрак и тишина
пронизват нощта,
към нея се обръща.
Не тя не го прегръща.
Скръб, сърца обвива
двамина ги убива.
Разстояние и тишина
погубва любовта.
И близо са сега,
но от далеч в обичта.
© Spas luchev All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
