Една мелодия безспир се лее
със преповтаряща самотност
звукът във вените прониква
с различна певческа грамотност
Сред вълнолом вселенски търся диря
на времето и странностите слепи
опитвам се във тон да хармонирам
със всяка стъпка и безброй промени
Под тежките акорди бури се завихрят
а след дъгата птиците запяват
танго ли, валс ли, всичко ни увлича
след утре нов танц... и така до края
София
3.6.2021
© Валя Сотирова Всички права запазени