Една мелодия безспир се лее
със преповтаряща самотност
звукът във вените прониква
с различна певческа грамотност
Сред вълнолом вселенски търся диря
на времето и странностите слепи
опитвам се във тон да хармонирам
със всяка стъпка и безброй промени
Под тежките акорди бури се завихрят
а след дъгата птиците запяват
танго ли, валс ли, всичко ни увлича
след утре нов танц... и така до края
София
3.6.2021
© Валя Сотирова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
