Jun 4, 2021, 10:52 PM

Хармония 

  Poetry » Phylosophy
234 0 0

Една мелодия безспир се лее

със преповтаряща самотност

звукът във вените прониква

с различна певческа грамотност

 

Сред вълнолом вселенски търся диря

на времето и странностите слепи

опитвам се във тон да хармонирам

със всяка стъпка и безброй промени

 

Под тежките акорди бури се завихрят

а след дъгата птиците запяват

танго ли, валс ли, всичко ни увлича

след утре нов танц... и така до края

 

София

3.6.2021

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??