Mitev4 (Михаил Митев)
3 1
23.09.2015 г., 22:57 ч.

Хартиено сърце 

  Поезия
580 0 4

Когато вече няма светлина, 

портретите от тъмната стена 

са спомени незабравими –

 даряват топлина и нови сили.

 

А чувствата ми, в рамки подредени, 

и като спомен – леко избелели

 чертаят всички форми на живот,

 наречен просто с думата „любов“.

 

От тази снимка, вече остаряла,

 заснета от фотографа на града

разбирам колко се отдалечавам 

от всичко, към което се стремя.

 

Във времето какво от мен остава? 

Контурите на снимка пожълтяла,

 Материя, която остарява

 и чака болката да намалява.

 

Но ти остана си непроменена, 

и в този миг, върховен и велик, 

аз се превръщам във хартиен град, 

в сърце на непознат с мастилен цвят.

© Михаил Митев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имаш талант! Поздрави и от мени успех!
  • Добре дошъл и от мен, Михаил!
    Впечатлен съм от дълбочината на мисълта ти, а също и от начина по който тълкуваш Непроменимото. Ще се въздържа от по-нататъшен коментар, понеже Самодивата го е направила с чудесен експромт, чийто смисъл съвпада почти изцяло с моето виждане.
  • "Когато вече няма светлина"
    и черните воали ни обгръщат,
    насочва се навътре мисълта,
    към грешки и победи пак ни връща.

    Разпадат се и рамка, и мечта,
    остава само миг любов да свети,
    за да ни сочи път към същността
    на истините, дремещи в сърцето...

    Добре дошъл!
  • Чудесно стихотворение с дълбок смисъл.
    Хареса ми много!Браво!
Предложения
: ??:??