Хартиено сърце
Когато вече няма светлина,
портретите от тъмната стена
са спомени незабравими –
даряват топлина и нови сили.
А чувствата ми, в рамки подредени,
и като спомен – леко избелели
чертаят всички форми на живот,
наречен просто с думата „любов“.
От тази снимка, вече остаряла,
заснета от фотографа на града
разбирам колко се отдалечавам
от всичко, към което се стремя.
Във времето какво от мен остава?
Контурите на снимка пожълтяла,
Материя, която остарява
и чака болката да намалява.
Но ти остана си непроменена,
и в този миг, върховен и велик,
аз се превръщам във хартиен град,
в сърце на непознат с мастилен цвят.
© Михаил Митев All rights reserved.
