Sep 23, 2015, 10:57 PM

Хартиено сърце 

  Poetry
673 0 4
Когато вече няма светлина,
портретите от тъмната стена
са спомени незабравими –
даряват топлина и нови сили.
А чувствата ми, в рамки подредени,
и като спомен – леко избелели
чертаят всички форми на живот,
наречен просто с думата „любов“.
От тази снимка, вече остаряла,
заснета от фотографа на града
разбирам колко се отдалечавам
от всичко, към което се стремя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Митев All rights reserved.

Random works
: ??:??