Хей, ти ли си?
Очите ни с поглед се сливат
във хоризонт небе и море.
Хей, ти ли си? Ти ли?
Моето смело момче?
Аз все бързам, животът тече,
животът направо изтича...
Хайде, смело момче,
давай да тичаме.
Дай да подгониме вятъра,
а когато, когато го стигнем,
да издуем платна
и котва да вдигнем.
Да изгубим от поглед брега,
да се рееме в необята.
Да живеем сега!
Не искам да чакам!
Да танцуваме под звездите,
да свири вятърът менует,
да порим вълните
все напред, все напред...
Да спрем на крайбрежия триста,
и да пием по кръчмите ром.
А стигнем ли пристан,
да го превърнеме в дом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
