Очите ни с поглед се сливат
във хоризонт небе и море.
Хей, ти ли си? Ти ли?
Моето смело момче?

Аз все бързам, животът тече,
животът направо изтича...
Хайде, смело момче,
давай да тичаме.

Дай да подгониме вятъра,
а когато, когато го стигнем,
да издуем платна
и котва да вдигнем.

Да изгубим от поглед брега,
да се рееме в необята.
Да живеем сега!
Не искам да чакам!

Да танцуваме под звездите,
да свири вятърът менует,
да порим вълните
все напред, все напред...

Да спрем на крайбрежия триста,
и да пием по кръчмите ром.
А стигнем ли пристан,
да го превърнеме в дом.