Капки дъжд под блузата се впиват.

А под тях хемоглобин и няколко сълзи.

Да, искам още, още само малко.

В пръстта ръце заривам

част от тебе да открия, защото искам още.

Дъждът не измива сълзите студени.

Кожата си пак раздирам, но и там те няма.

Пак започвам пръсти в пръста да заривам,

но пак до тебе не стигам.

Чак, когато те спуснаха във входа отвъден,

чак тогава осъзнах колко значиш ти за мен

и как вече съм само хемоглобин и няколко сълзи.

п.п. На всички, които сте приемали някой за даденост и сте го изгубили, и сега не можете да му кажете как се чувствате! Това е за вас.