хемоглобин и няколко сълзи
Капки дъжд под блузата се впиват.
А под тях хемоглобин и няколко сълзи.
Да, искам още, още само малко.
В пръстта ръце заривам
част от тебе да открия, защото искам още.
Дъждът не измива сълзите студени.
Кожата си пак раздирам, но и там те няма.
Пак започвам пръсти в пръста да заривам,
но пак до тебе не стигам.
Чак, когато те спуснаха във входа отвъден,
чак тогава осъзнах колко значиш ти за мен
и как вече съм само хемоглобин и няколко сълзи.
п.п. На всички, които сте приемали някой за даденост и сте го изгубили, и сега не можете да му кажете как се чувствате! Това е за вас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Софийската Софиянка Всички права запазени
