29.01.2013 г., 21:13  

Хензел и Гретел

887 0 0

Хензел и Гретел


Не търси врага далече,

своя поглед премести,

той може да е много близо,

може би до тебе спи.

Този враг е най-опасен,

битие ви свързва вас,

нищо, че любов, копнежи

днес са станали на прах.

Този враг е много ловък,

влял е вече в крепостта,

знае твойте мисли, тайни,

как ще водиш ти война.

Как юмрука си ще вдигнеш,

тази същата ръка,

де раздавала е ласки

и опора е била.


Животът бил тогава тежък,

дни без радост, без мечти,

а в нощите нахлуват мислите,

че знайте, гладен се не спи.

В малка дървена къщурка

будували жена и мъж,

любовни ласки май не хранят,

загубили в живота хъс.

Дилема сложна те решавали

да бъдеш или не - въпрос!

Децата наши как да храним,

когато нямаме и грош.

Присъда мащеха издала,

гората ще е техен дом

и може да излезе грубо,

ако кажа вечен дом.

Бащата бил е мъж под чехъл,

очи отворил за слова,

които плът от плът откъсват,

безлична правят любовта.

 

И лутали се дни децата,

незнайно никому къде,

когато нямаш цел, посока

теб път къде ще изведе.

И плачели в нощи страшни,

макар да нямали сълзи,

а сутрин пили от росата

и пак добивали сълзи.

В шубраци и бодливи тръни

вървели заедно, но къде?

Дори къщурката да видят,

тя техен дом сега не е.

 

Ще обърна аз нещата

в друга приказка една,

да приемем, че децата

не били са брат, сестра.

Да обърнем пак нещата,

че след толкоз патила

се превърнали децата -

той в мъж, а тя в жена.

Хензел в Гретел поглед вперил,

стиснал малката ръка

и тогава проговорил

"Ще те водя у дома".

 

В малка дървена къщурка

будували жена и мъж,

любовни ласки тях ги хранели,

не губели в живота хъс.

А до тях си спели малките,

плът от плът, дечица две,

нежно ги погали Гретел,

прати им целувки две.

Хензел в труд прекарва дните,

тук дилема не стои,

ако имаш ти опора,

кой сега ще те сломи.

 

Тя, приказката тъй завършва

винаги с добрия край,

ако аз съм Хензел, ти пък Гретел

нещо ще излезе май. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Савар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....