ххх
722
0
0
Жена ми събира прането на двора.
С ръка го приглажда нежно почти.
Аз до прозореца със залеза споря.
Мирише на стари любовни мечти.
Налива жена ми кафето горчиво
във две жълти чашки: за нея, за мен.
Внезапно се питам дали е щастлива.
Започва ли с радост нейният ден.
А тя се усмихва с усмивка позната,
с поглед ме милва, кротко мълчи.
После така си отмята косата,
че дълго се давя в две сини очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
