ххх

23.05.2010 г., 19:53 ч.

Поезия » Любовна

496 0 0

Жена ми събира прането на двора.

С ръка го приглажда нежно почти.

Аз до прозореца със залеза споря.

Мирише на стари любовни мечти.

Налива жена ми кафето горчиво

във две жълти чашки: за нея, за мен.

Внезапно се питам дали е щастлива.

Започва ли с радост нейният ден.

А тя се усмихва с усмивка позната,

с поглед ме милва, кротко мълчи.

После така си отмята косата,

че дълго се давя в две сини очи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.