Гората е облечена клошарски -
с широки и раздърпани поли
със много кръпки шарени, хипарски -
до жълтото червеното гори.
Полето е самотно без житата,
но да скърби не му остава време.
Дълбоко до сърцето си, в недрата
се готви да прегърне ново семе.
А вятърът щастлив надува бузи.
Не му е нужна лятна птича песен.
Зает с мъглите, облаци тътрузи
и с пръсти пише по небето ЕСЕН.