laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
23.02.2017 г., 0:33 ч.

ххх 53 

  Поезия » Любовна
392 0 3

                                  На Емо

 

Като грозна опашка тъгата си влача,

непокварена никак от думи добри

и напразно те търся под лунни клепачи,

ти си в мен... и не си си отивал дори!

 

И луната разресва пак облачни гриви,

а сълза споделена вледенено звъни.

Ти не си си отивал, не си си отивал...

Няма смисъл да шепна:"При мен остани!"

 

По-добре да целуна лицето ти в мрака.

Да се сгуша на топло във твойте ръце.

Да притихна унесена, сънна, дочакала

нежността ти – невинно, прозрачно перце.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??