ххх 53
На Емо
Като грозна опашка тъгата си влача,
непокварена никак от думи добри
и напразно те търся под лунни клепачи,
ти си в мен... и не си си отивал дори!
И луната разресва пак облачни гриви,
а сълза споделена вледенено звъни.
Ти не си си отивал, не си си отивал...
Няма смисъл да шепна:"При мен остани!"
По-добре да целуна лицето ти в мрака.
Да се сгуша на топло във твойте ръце.
Да притихна унесена, сънна, дочакала
нежността ти – невинно, прозрачно перце.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
