laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
18.02.2016 г., 21:52 ч.

ххх 

  Поезия
391 0 3

Поисках да надвикам тишината

и огън във водата да запаля.

Да разбера цвета на самотата

и есенния залез да погаля.

 

Не се получи. Свих се наранена.

Заключена. Нещастен бисер в мида.

А моята измислена вселена

накъдри се от болка и обида.

 

Обзе ме гняв. Удари гръм и ето -

изправих се стоока и столика.

Във мълния превърнах си сърцето

и то със глас стоманен се развика.

 

Вий само чуйте! Щом го разберете

в миг ритъма му повторете смело.

И ще сте меч, тръба на боговете

и копие към свята цел поело.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??