ххх
Поисках да надвикам тишината
и огън във водата да запаля.
Да разбера цвета на самотата
и есенния залез да погаля.
Не се получи. Свих се наранена.
Заключена. Нещастен бисер в мида.
А моята измислена вселена
накъдри се от болка и обида.
Обзе ме гняв. Удари гръм и ето -
изправих се стоока и столика.
Във мълния превърнах си сърцето
и то със глас стоманен се развика.
Вий само чуйте! Щом го разберете
в миг ритъма му повторете смело.
И ще сте меч, тръба на боговете
и копие към свята цел поело.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
