Януарска тъга
броди в моите мисли
и виновно снега
пада – лек и пречистен.
Заскрежени мечти
боси лутат се в мрака
и любовно почти
февруари ме чака.
Вечерта своя шал
колебливо намята.
Януарска печал
виж, вали над земята.
© Нина Чилиянска Всички права запазени